In einem dreistündigen Unterrichtsprojekt im Mathematikunterricht einer 9. Klasse, Gymnasium, beschäftigen sich die Schülerinnen und Schüler mit der Modellierung von Space Shuttle Orbits mittels trigonometrischer Funktionen, insbesondere der Sinusfunktion. Dabei wird anhand eines gezeigten Space Shuttle Starts und den entsprechenden Ground Tracks des Kontrollzentrums in Schülergruppen ein auf einem Grßkreis gelegener Orbit experimentell simuliert, dadurch Bahndaten gewonnen, eine Ausgleichkurve gezeichnet und diese mit Hilfe der Sinusfunktion modelliert und grafisch dargestellt. Anschließend erfolgt ein Vergleich beider Kurven und eine kritische Stellungnahme seitens der Schülerinnen und Schüler in ihrer jeweiligen Stammgruppe und vor der Klassengemeinschaft. Abschließend werden die einzelnen Arbeitsschritte/Ergebnisse auf einem Lernplakat visualisiert und der Klasse bzw. der Schulöffentlichkeit mit einem Vortrag/ im Rahmen einer Ausstellung präsentiert.
- Projekt 9b Modellierung Space Shuttle Orbit.pdf (.pdf) (Open)
The project considers the manned mission to Venus. The arguments put forward on the basis of which all interplanetary missions, we prefer flight to Venus. Selects the optimal trajectory of up to Venus, with a justification of its benefits. The comparative characteristics of cosmic radiation on flights to Venus and Mars. Based on the historical perspective considers these flights as training, to check the ship’s radiation protection, reducing flight time, the use of the sun’s magnetosphere to protect against galactic rays and the atmosphere of Venus by solar radiation, life-support systems, communications with Earth.
- PRWS_Odysseus_en.doc (.doc) (Open)
Μπορεί σαν όντα να μην έχουμε το κατάλληλο πλοίο ακόμα για να ταξιδέψουμε σε αυτή την απέραντη θάλασσα που λέγεται Σύμπαν, αλλά σαν νοήμονα όντα διαθέτουμε το καλύτερο, τη φαντασία.
Οπότε δεν πρέπει ποτέ, ποτέ να μην τολμάμε να ονειρευόμαστε, να ανακαλύπτουμε, να δημιουργούμε…!
- Odysseus.doc (.doc) (Open)
Целта на проекта беше да направим изследвания и заключения за размерите на различни тела в Слънчевата система, използвайки данни от интернет и учебници по астрономия. По време на проекта трябваше чрез изследвания сами да достигнем до съответните резултати, а не да ползваме готови изводи. От работата по този проект се научихме как се изчислява числото на Волф и как се установява каква е слънчевата активност. Сравнихме размера на различни обекти от Слънчевата система със размера на Земята и Луната графично и добихме представа за съотношението им. Използвайки правилото на Тициус-Боде изчислихме разстоянията на планетите до Слънцето и ги представихме графично. Установихме, че те се разминават с действителните разстояния. Направихме сравнение на размерите на планетите в Слънчевата система и добихме представа за пропорциите на планетите в нея. Направихме анимация на снимките на Слънцето, използвайки софтуера SalsaJ, които разучихме за тази цел и добихме представа за въртенето му. Разучихме софтуера Scratch и направихме тест на него с цел проверка на знанията, които получихме по време на работата по проекта.
- PRWS_Odysseus_bg(2).doc (.doc) (Open)
- 607592main_SDO_Jun7_CME.jpg (.jpg)
- Анимация на въртенето на Слънцето за периода 6-12 август (View)
Planeta noastră este vie datorită astrului pe care îl numim Soare. Căldura lui o simţim şi o putem măsura prin intermediul unui banal termometru. Dar oare ce temperatură are Soarele şi cum am putea-o noi, aici pe Pământ, să o măsurăm?
Proiectul nostru se adresează tocmai acelora dintre noi/voi care doresc să afle acest lucru şi care au curiozitatea şi plăcerea experimentului.
Ne-am documentat ştiinţific pentru a stabili atât aparatul matematic necesar cât şi posibilităţile de realizare practică a măsurătorilor necesare.
Am ales să construim un cuptor solar întrucât acest dispozitiv permite o măsurare directă, relativ simplă.
Construcţia cuptorului solar a fost o provocare pentru noi deoarece a trebuit să adaptăm la acesta un sistem de urmărire a Soarelui pentru a putea face experimentul într- o perioadă mai lungă de timp.
Apoi am prelucrat un set de informaţii culese referitoare la coordonatele locului şi cantitatea de energie primită de la Soare pe o suprafaţă într-un anumit interval de timp , apoi utilizând teoria radiaţiilor corpului negru şi legea Ştefan-Boltzmann am calculat :căldura absorbită de la Soare ,constanta solară, luminozitatea , temperatura Soarelui şi am obţinut valoarea de 55270C Pentru procesarea datelor am utilizat MS Excel.
Pe viitor intenţionăm să extindem activitatea noastră de cercetare studiind procesul de germinare şi de creştere a plantelor cu ajutorul cuptorului solar.
- cuptor solar (.doc) (Open)
The object of our study was the planet Jupiter. We chose this astronomical object because it is relatively easy to see in the night sky (four of its moons can be observed with a small telescope) also as a center of motion it is a perfect teaching model for the study of celestial mechanics, which can be extended to other astronomical centers of motion (solar systems, galaxies). We aimed to determine some physical characteristic, using knowledge of physics and mathematics at our level of study. We have documented about the planet Jupiter and its moons, about the forces acting upon them in their motion orbit, about Kepler’s laws. We learned to use as working tools the ”SalsaJ” program and the application Office Excel. We conducted observations on Jupiter, at the Astronomical Observatory in Bucharest. Thus we determined the average orbital speed and orbital period of Jupiter and its Galelian moons, we identified a satellite by determining the average orbital radius.
We checked Kepler’s third law, applying it to the Galilean moons of Jupiter and then we extended its application to two Planets in the Solar System (Jupiter and Earth).
- Jupiter1.doc (.doc) (Open)
